Това е един от най-важните и скъпоструващи ремонти във всеки дом. Всичко трябва да се планира много внимателно и да подберат точните неща. Ремонтът на банята не се свежда само до избора на плочки и санитария, става въпрос за много по-обстойно и детайлно плануване на целия процес с цел минимизиране на разходите, както и спестяване на време и нерви. Все още има хора, които живеят с представата, че сума от порядъка на 4000-5000 лв. ще им стигне да си ремонтират банята. Това е много далеч от истината. Всяко нещо, което се прави допълнително се заплаща. Незначителни на пръв поглед неща, като фризове, декорни плочки, пана, лайсни, ниши, прагове, ромбове, пилене на плочки, скриване на щрангове, вграждане на структура и много други, се заплащат допълнително и ако не си направите добре сметката, може да останете много изненадани накрая. Колко струва един цялостен ремонт на баня ще стане ясно по-нататък. Преди това може да разгледате някои наши цени за ремонт на баня. Да разделим нещата на две основни групи. Едната е довършване на баня; това е случаят, когато имаме ново строителство на шпакловка и замазка. И втората – основен ремонт на баня в стара сграда.
.
Логично, това е по-икономичният ремонт. Все пак, става въпрос за довършване на една вече започната баня. Тръбните разводки са направени и стените са измазани с варо-циментова мазилка. Няма да се налага демонтаж на стара санитария, къртене на плочки и изнасяне на боклук. Няма да се прави и нова ВИК инсталация. Най-много частично да се преместят някои неща – например душът и мивката да си разменят местата. Като цяло, строително-монтажните работи са значително по-малко, отколкото при един цялостен ремонт на баня. Въпреки всичко, дори и тук ще трябва да се направят някои инвестиции преди полагането на плочките и монтажа на санитарията. Често се оказва, че макар и измазани с хастарна мазилка, стените не са прави, което налага допълнителна обработка, за да се нареди безпроблемно фаянсът. Нещата са сходни и със замазката. Обикновено наклоните не са направени особено добре и се налага полагане на допълнителна циментова замазка. Силно препоръчително е да се сложи и хидроизолация. При апартаментите изпълнени „до тапа“ няма врата, което е още един допълнителен разход. Може да се изгради и окачен таван с луни.
.
Това е цялостен ремонт на баня, най-често в сграда на много години, независимо дали говорим за тухла, панел, ЕПК или къща. Тук ще разгледаме нещата по-детайлно. Все пак, основният ремонт на баня е по-тежкият от двата, а и от един момент нататък препокрива частта с „Довършване на баня“. Всичко, което включват и съдържат двата ремонта ще бъде описано тук. В общи линии това е редът, по който протичат нещата:
.
Проектът може да бъде изключително полезен при изпълнението на една баня. Участието на клиента, дори и само като идеи и предпочитания, е в основата на всичко. Можете да се спрете на по-изчистена визия в минималистичен стил, но може и да предпочетете нещо по-разчупено и живописно. Важно е да бъдат замерени точните параметри на банята и всичко да се зонира по възможно най-практичния начин. Има си някои ергономични изисквания за разстояния, които е добре да спазите. Например пред мивката трябва да имате поне 75 см, а настрани 90 см (45/45). При тоалетната чиния е сходна ситуацията – настрани 76 (38/38), а напред отново 75 см. Това не е задължително, но е установено като норма, при която се постига най-голям комфорт и удобство за краткия престой в банята.
Добре е да решите дали санитарното помещение ще се отоплява с лира, печка за баня или ще има подово отопление. Поставянето на бойлер и биде също е добре да се предвиди в проекта, както и посоката на отваряне на вратата, независимо дали ще е алуминиева врата или такава с интериорна визия. Ако банята е малка, може да заложите на светли тонове, както и хоризонтално редене на плочки. Това визуално разширява пространството. За по-голямо удобство, банята може да бъде разделена на суха и мокра част. Препоръчително е проектът да има и визуализация. Така ще добиете по-ясна представа как ще изглежда банята. Все пак е редно да се спомене, че визуализацията сама по себе си не е проект, въпреки, че някои го наричат „3D проект“. Истината е, че много доставчици на плочки предлагат безплатна визуализация, или такава срещу 50 лв., към поръчка с определен обем. Но като се загледате внимателно, ще откриете много пропуски и несъответствия. Например често липсват подови сифони, вентилатори, ревизионни отвори, мебели за баня, аксесоари за баня и тн. Наглед дребни неща, но достатъчни да променят малко или много крайната визия на банята. Там е работата, че въпросните доставчици използват стереотипни проекти и не полагат кой знае какво старание.
.
Първо трябва да се демонтират старата тоалетна чиния, мивка, вана (ако има), душ и след това започва къртенето. Отстраняват се всички стари плочки, както и голяма част от мазилката. Накрая се демонтира старата ВИК инсталация. Целият боклук се събира в чували и се изнася. След това се товари в контейнер или камион и се извозва до депо. При една средно голяма баня от 3-4 м2, тези операции отнемат около 2 дни. Значение има на кой етаж се намира жилището, наличието на асансьор, почивни дни и празници, нетолерантни съседи и други неща. Все пак има случаи, когато не е нужно да се къртят плочки. Това е, когато старите водопроводни тръби и мръсен канал не се сменят. Тогава новите плочки могат директно да се положат върху старите посредством технологията на бетонконтакта. Така се губят по 2-3 см. от всяка една от страните, но се спестява цялата разправия с къртенето, прахта и недоволните съседи.
.
Защо се налага смяна на тръбите? Дори и в случаите, когато нямаме проблем с течове и миризми, пак е силно препоръчително при един основен ремонт на банята да се смени старата ВИК система. След години интензивна употреба старите метални тръби започват да корозират отвътре, запушват се и диаметърът им се стеснява в следствие на натрупан котлен камък. Това от своя страна води до намален дебит, влошаване питейните качества на водата и чести аварии. Докато полипропиленовите тръби не отделят котлен камък, не корозират и се справят много по-добре с ниското налягане на водата. Качествената заварка е ключов момент при тръбните разводки. Тя представлява подгряване и омекване на повърхността на свързващите елементи. След това двете части се притискат и се оставят да охладят. Това е така нареченото челно заваряване. Обикновено тръбите за баня са със следния размер: водопроводни тръби – ф20, сифони – ф50, мръсен канал – ф110.
Ключов момент е залагането на сифоните, защото именно те дават нивото в банята. След като е направено ВИК-то, задължително трябва да се изпробва преди измазването на стените. Редно е да повдигнем въпроса и за смяната на вертикалните щрангове. Това са топла вода, студена вода и циркулация. Идеалният вариант е да се сменят вертикалните щрангове на всички апартаменти по вертикалата. Само, че това рядко се случва по ред причини, най-често финансови. Затова индивидуална смяна също е възможна, но в тази ситуация ще има лека интервенция и в банята на съседа под вас. Заустването от полипропилен към метал става посредством компенсатори, преходи и връзки. Въпреки всичко, при индивидуалната смяна има известен риск старите тръби да се спукат, понеже са заклеясали.
.
След ВИК-то идва ред на измазването на стените. Прави се с варо-циментова мазилка. При относително равна зидария, хастарната мазилка е с дебелина от 1 до 2 см., като тя е основа за полагане на фаянса. Често обаче, се получава така, че стените не са прави и се налага по-голям пълнеж. Има опция стените да се изправят с хидрофобен гипсокартон. Недостатъкът е, че се губят по 6-7 сантиметра от всяка стена. А за една неголяма баня всеки сантиметър е важен. След мазилката се прави циментова замазка за скриване на тръбите и създаване на наклон към сифоните. Тя на свой ред, представлява основа за подовите плочки. Дебелината на замазката варира. Прието е наклонът да е с денивелация 1-1.5 см. на линеен метър. По този начин имаме почти незабележим наклон, но напълно достатъчен, за да насочи водата към сифона. След полагането на мазилките и замазките идва ред на хидроизолацията.
.
Не задължителна, но е силно препоръчителна. Хидроизолацията предпазва стената от проникване на влага. Но влезе ли такава, скоро в съседната стая ще се появи плесен и мухъл, а в самата баня, има опасност, плочките да започнат да се надигат и отлепват. Ако се хидроизолират всички стени, включително и пода, ще е най-добре. Само, че това е по-скъпият вариант. Определено не е по джоба на всеки. Тогава как да изолираме влагата? Най-предпочитаният вариант по отношение цена-качество е да се поставят лента и пастообразна смес във всички ъгли като стена-стена и стена-под. Също така да се изолира душ-зоната и по възможност пода. Самата смес бива еднокомпонентна и двукомпонентна (суха и течна добавка).
.
Няма строга закономерност, кога точно трябва да се монтира окаченият таван. Той може да се сложи, след полагането на фаянса, като последният ред плочки служи за основа на окачения таван. Така фирата на плочки е по-малка, а и естетически погледнато стои по-добре. Окаченият таван може да се сложи и преди плочките, непосредствено след варо-циментовата мазилка. По този начин трябва да се подходи много прецизно. Да се вземат предвид размера на фаянса, точната им бройка от пода до тавана и ширината на фугата. Идеята е да се сведе до минимум рязането на плочките в най-горната част. Има и трети вариант – някои монтират тавана още преди измазването на стените. Всичко зависи от конкретния случай и от конкретния майстор.
Окачените тавани биват няколко вида. Най-разпространеният таван е от влагоустойчив гипсокартон, изграден със стандартните CD и UD профили. След шпакловката се слага латекс за влажни помещения и таванът е готов. Предимството в този случай е възможността за монтаж на луни (задължително влагоустойчиви). Също така картонът е добро решение при крив таван/плоча, особено в по-старите сгради. Същият таван от хидрофобен гипсокартон може да бъде завършен и с декоративна мазилка, вместо латекс. Например „Стуко Венециано“ или „Марморино“.
Някои предпочитат друг вид луксозно изпълнение, а именно „Хънтър Дъглас“. Интересното при тези окачени тавани е, че са изградени от алуминиеви ламели. В случай на необходимост, лесно могат да се демонтират и да осигурят бърз и лесен достъп до скритите кабели. Същите ламели имат и перфорирана серия, което позволява вентилаторът да бъде разположен дискретно над самия таван. Таваните „Хънтър Дъглас“ са значително по-скъпи от варианта с гипсокартон.
Има хора, които предпочитат растарни окачени тавани тип „Армстронг“. Това са влагоустойчиви пана, които също лесно се демонтират. Тяхната цена е близка до стандартния окачен таван. Напоследък станаха модерни опънатите тавани. Технологията представлява ПВЦ платно, опънато по тавана с помощта на специални профили и харпун. Опънатият таван може да бъдат мат, сатен, лак или принт. Все пак, ако не сте привърженик на окачените тавани, можете просто да изберете класическия метод от близкото минало – пръскана варова мазилка.
.
Стигнахме най-накрая до заветните плочки. За разлика от гореспоменатите неща, които са сравнително ясни, то плочките като материал и полагане могат да варират в много широки ценови граници. Има голяма разлика от баня до баня. Ако имате проект ще знаете колко плочки ще ви трябват от всеки вид и колко точно да закупите. Но дори и да нямате такъв, поне лесно можете да замерите квадратурата. Задължително вземете по-голямо количество. Фирата е най-малко 10-15 %. Някои ще кажат „Ама защо да взимам повече? Ако не стигнат ще купя още!“. Проблемът е, че първо, може да ги няма в наличност и да се наложи да чакате седмици наред, докато ги докарат от чужбина. Второ, производството на вашата серия може да е спряно, да са изчистили последната стока и повече да не намерите същите плочки. И трето, дори и да имат в наличност от този модел, пак ще отнеме някакво технологично време докато ги доставите. Това малко или много би забавило майсторите, а те определено си ценят времето.
Значение имат и самите плочки по отношение размер. Чисто ценово в контекста на монтажа, едно е да се редят плочки с размери 25/40 или 33/33, друго е да се лепят значително по-малки плочки, например 15/15, 10/10, или мозайка. Твърдостта на плочките също е важна. Има плочки, които много трудно се режат и пробиват – например гранитогресът за стени. Трудът би се оскъпил и ако самите плочки са по-нестандартни, да речем, такива с дървесен декор. Всяко наличие на повече видове и цветове плочки, фризове, декори, пана, лайсни, пилене на ръб (герунг), чупки, ниши, обръщане около вратата, прагчета, диагонално нареждане и тн. се заплащат допълнително на майсторите. Освен традиционните фаянс и теракот, една баня може да бъде изпълнена нестандартно и екзотично. Има най-различни решения: мозайки, тапети за баня, декоративни мазилки, 3D подове, опънати тавани, щампован бетон, камък и много други.
.
На пазара има огромно разнообразие. Независимо дали ще се спрете на испански, италиански, български или китайски плочки, винаги ги оглеждайте внимателно. Избягвайте плочки по-тънки от 7-8 мм, защото чупенето им е гарантирано. В никакъв случай не си взимайте и най-евтините плочки или такива на разпродажба на топ цена. Това означава или че серията е на изчерпване и после няма да намерите такива плочки, или че се опитват да ви продадат продукт със съмнително качество. Имайте предвид, че често евтините плочки имат различни размери. Възможно е разминаване с 1-3 мм, което определено ще си личи на стената. За съжаление, напоследък ставаме свидетели и на плочки, които се водят първо качество, а нямат нищо общо с такова.
Как се лепят плочки? Въпреки, че това е работа на плочкаджиите, добре е да знаете, че плочки се лепят на „гребен“. Да, разходът на лепило е по-голям, но пък става здраво и стабилно. Докато, ако се лепят на „лапи“, има голяма вероятност да започнат да тракат или дори да се счупят при най-малкото пробиване, например при поставянето на сапунерка. Изборът за лепило също има значение. Специално за бани и тоалетни не е нужно да взимате най-скъпите флексови лепила (те са за външни условия), но със сигурност не се спирайте и на най-евтините, особено на марки със съмнителна репутация. Определянето на ширината на фугата също е важен елемент. Най-често срещаната ширина е 1,5-2 мм, но може да видите и по-голяма. Добре е да се спомене, че по-голямата ширина на фугата води до по-голям разход на фугираща смес. Елегантното завършване на външните ъгли също трябва да се вземе под внимание. Най-често се слагат PVC или алуминиеви лайсни, но някои клиенти предпочитат пилене на ръб на плочки. Тоест, двете плочки се събират под 45 градуса. Така става най-красиво, но и най-скъпо. Разбира се, можете просто да минете на варианта с прихлупени плочки, което на практика нищо не струва.
. .
Санитарната арматура се монтира непосредствено след фугирането. Тук разнообразието също е голямо. Обикновено магазините, които продават плочки продават и санитария. От години насам е модерно да се вгражда казанчето, така известната структура за вграждане. Това е по-елегантното, но и по-скъпо решение. Изборът на душ панел или душ система също е важен. Напоследък стана популярно вграждането на душ питата и извеждането на слушалката отделно. Това, разбира се, оскъпява и монтажа, тъй като имаме два отделни елемента, а не един както е при душ панела. Да кажем нещо и за душ кабините. Те обикновено стъпват върху поддушово корито, което обаче, не винаги се оказва достатъчно здраво и след време може да се напука. Вместо душ кабина може да предпочетете стъклен параван. Това е по-удачният вариант ако разделите банята на зони. Душ параванът се състои от стъклена врата, витрина и горна релса. Стъклото е калено с дебелина 8 мм. Важно е при покупката на този продукт да има схема за монтаж, за да не правят майсторите свободни съчинения. Няколко думи и за съпътстващите елементи. С цел постигане на по-атрактивна цена, производителите и доставчиците на санитария не слагат в кутиите почти никакви съпътстващи части и се налага да ги купувате отделно. Това са меки връзки, сферични кранове, крепежни елементи, винтове, тройници, нипели, холендери, тапи, маншони, уплътнители, санитарни силикони, тефлонови ленти, кълчища и други.
.
Мебелите за баня и аксесоарите също са почти задължителен елемент в една модерна баня. Те не просто допринасят с визия, но и създават удобство и комфорт. За по-практично, често се комбинират мивката и долния шкаф и се получава така известната шкаф-мивка. Подобна е ситуацията и при горния шкаф и огледалото. Други единични мебели за баня са шкаф-колони, горни шкафове, долни шкафове, огледала, плотове, полици и др. Материалът на мебелите за баня е най-разнообразен, по-разпространените са: ПВЦ, стъкло, MDF, масив, мрамор, гранит, технически камък. За по-взискателните клиенти мебелите за баня могат да се изработят по поръчка. Логично, цената тогава е по-висока. Аксесоарите за баня са закачалки, хавлийници, сапунерки, корнизи, държачи за тоалетна хартия, дозатори за течен сапун, етажерки, четки за тоалетна и др. Те могат да се сложат като се пробиват плочки, но могат и чрез вакуумно закрепване.
.
Банята, която ще разгледаме е с размери 2000/2000 или общо 4 м2. Височината е 2650 мм. Няма прозорци. Вратата е с размери 700/2000. Материалите са стандартни – далеч не са най-скъпите, но не са и най-евтините. Трудът описан е майсторски, въпреки, че майстор на частно взима почти колкото една фирма, а понякога дори и повече (виж: „Фирма или майстор?“); особено, ако ви обявят една обща пакетна цена за цялата баня, както все по-често правят. Тогава квадратът за лепене на плочки може да хвръкне до небесата. Разбира се, значение за единичните цени има и възложеният обем на работа. Тоест, дали ще се прави ремонт единствено и само на банята или сте решили да си ремонтирате цялото жилище и банята е само една част от строително-монтажните работи. Известно е, че по-малкият обем поръчка, води до по-високи цени. Срокът на ремонта е приблизително 15-20 дни, и то при положение, че може да се използва нормално работния ден, например без прекъсване от 14:00 до 16:00.
.
ТРУД | ЦЕНА | МАТЕРИАЛИ | ЦЕНА | |
Демонтажи, къртене и извозване на боклук | 680 | Сезалени чували за боклук 60 бр. х 0.5 лв | 30 | |
Монтаж на нова ВИК инсталация | 750 | Полипропиленови тръби, фасонни части, кранчета | 250 | |
Монтаж на рогов сифон | 35 | Рогов сифон | 25 | |
Измазване на стени с хастарна мазилка 19,8 м2 х 22 лв. | 356 | Хастарна мазилка 30 кг. 18 бр. х 10 лв. | 180 | |
Направа на замазка за създаване на наклон | 200 | 5 торби пясък 2,2 лв/бр. и 2 тобри цимент 7 лв/бр. | 32 | |
Полагане на хидроизолация по ъгли 23 м х 17 лв. | 391 | Хидроизолационна лента и пастообразна смес 23 м. х 12 лв. | 276 | |
Изграждане на окачен таван, шпакловане, боядисване | 400 | Влагоустойчив гипсокартон, шпакловка, латекс за баня | 100 | |
Фаянс и теракот (стандартно редене) 23,8 м2 х 68 лв. | 1618 | Плочки (40 лв/м2; фаянс 25/40,теракот 33/33) 23,8 м2 х 40 лв. | 952 | |
Фира на фаянс и теракот (10-15%) 3 м2 х 35 | 105 | |||
Лепило за плочки 25 кг. 12 торби х 10 лв. (Baumit/Weber/Ceresit) | 120 | |||
Фугираща смес 6 кг (2 кг = 11 лв.) 3 х 18 лв. (Mapei/Ceresit/Knauf) | 54 | |||
Монтаж на лира | 40 | Лира за баня (среден клас) | 280 | |
Монтаж на вентилатор | 30 | Вентилатор (среден клас) | 30 | |
Монтаж моноблок | 50 | Моноблок (среден клас) | 230 | |
Монтаж душ панел | 50 | Душ панел (среден клас) | 280 | |
Монтаж умивалник и смесител | 50 | Умивалник и смесител (среден клас) | 250 | |
Монтаж на душ кабина | 300 | Душ кабина (среден клас) | 490 | |
Съпътстващи части (крепежни елементи, меки връзки и др.) | 150 | |||
Окабеляване и монтаж на 4 бр. лунички и контакт за баня | 250 | Кабели, 4 бр. влагоустойчиви луни с лед крушки и контакт за баня | 120 | |
5200 лв. | 3954 лв. |
РАВНОСМЕТКА | |
Труд | 5200 лв. |
Материали | 3954 лв. |
Транспорт, разтоварване и качване на материали | 380 лв. |
9534 лв. |
.
Значи 9500 лв. струва един основен ремонт на баня с материали от средния клас, направен от майстор (ако изобщо работи на квадрат). Изпълнението е нормално, без излишен лукс и кич. Фаянсовите плочки не са от най-скъпите и са от един вид и цвят (без фирозве и декори), а подът е с право нареждане. Има неща, които не са описани в калкулацията, но ще ги споменем, понеже е почти сигурно, че голяма част от тях ще присъстват във вашата баня. Това са: фризове, декори, различни плочки в два или три цвята (многоцветна), гранитогрес вместо фаянс, ъгли за баня, пилене на ръб под 45 градуса; вградено казанче, скриване на щрангове с гипсокартон, цялостна хидроизолация на банята (освен ъглите), изграждане на ниша; врата за баня, PVC прозорче, направа на праг пред врата, обръщане с плочки, направа на Г-образен праг за душ витрина, стъклен параван; линеен сифон, сифон с воден затвор, ревизионна вратичка, бойлер, биде, интимен душ, вграждане на душ с отделна слушалка; водомери, механичен филтър за вода, аксесоари за баня, мебели за баня, LED огледало; допълнително извозване на боклук и други.
.
Става ясно, че един основен ремонт на баня спокойно може да надхвърли 10000 лв. и то без да се купуват скъпоструващи душ кабини и хидромасажни вани. Оттук аналогично може да изчислите, колко ще струва едно довършване на баня в ново жилище. Цената при всяко положение ще бъде над 7000-8000 лв. Дори и да намерите по-евтини майстори, които да лепят плочки на цена от 50 лв. на квадрат то разликата в цената ще е не повече от няколкостотин лева, което е незначителна сума на фона на целия ремонт, а рискът някой да си остави ръцете многократно се увеличава. В интернет пространството може да намерите всякакви цени за ремонт на баня. Някои отдавна не са актуални; всичко е една уловка. Замислете се, няма как една нова кухня да е минимум 9000-10000 лв. (без оборудването), а една основно ремонтирана баня да струва чувствително по-малко. Не мисля, че кухнята по значимост надминава банята, даже напротив. В заключение, не вярвам повечето хора да се спрат на най-евтиния труд и материали. Основен ремонт на баня далеч не се прави всяка година и всеки ще иска добре да си изпипа нещата, така че да се чувства комфортно в новата си баня години наред.