На пазара има най-различни решения по отношение на външна топлоизолация и финишни мазилки. Добрата и ефикасна топлоизолация е ДНК-то на комфортния и уютен живот в нашия дом. Около 25-30% от топлината губим от липсата на външна топлоизолация или наличието на евтина такава. Приблизително 20% губим от некачествена и стара дограма. И едва 10% изтича от пода. Като цяло санирането спестява до 40% от разходите за отопление и климатизация в едно жилище. Като най-съществено перо е топлоизолацията. Освен, че запазва топлината вътре, тя ограничава появата на конденз, мухъл и плесен. Добрата топлоизолация има и звукоизолационни свойства; редуцира шума отвън. Не на последно място, топлоизолационната система придава стилен и модерен вид на фасадата. Нещо повече, от 2004 г. се задължава със закон всяка нова сграда да има топлоизолация, която да покрива определен минимум (Наредба 7 от 15 декември 2004 г.)
.
Когато избираме топлоизолационна система, не трябва да гледаме единствено и само дебелината на листовете, например 10 сантиметра EPS. Това само по-себе си не означава, че избираме по-добър изолатор. Важно е да се види каква е плътността на въпросния стиропор. Той може да бъде 13-15 кг./м3, но може да бъде и 15-18 кг./м3 или дори повече. По-високата плътност води до по-добра изолация. Друг важен фактор е лабдата. Това е така нареченият коефициент на топлопроводност (λ). Той показва какво количество енергия минава през един квадрат материал със съответно един метър дебелина. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добре. Това означава, че по-малко енергия е минала през тази площ, следователно материалът има по-добри топлоизолационни качества. Давам пример: ламбда със стойност 0.029 по-добре топлоизолира от ламбда със стойност 0.031. Другият важен коефициент е този на топлопреминаване, различен от вече споменатата ламбда. Коефициентът на топлопреминаване, обозначаван с „U“, показва какво количество енергия минава през 1 кв.м. Тук обаче не става въпрос само за един материал, а за различна комбинации от материали, включително и тухлите.
.
Има най-различни видове топлоизолации. Ще спомена повечето, които ще срещнем на пазара, като в темата по-нататък ще разгледаме най-разпространените. Независимо дали говорим за външна или вътрешна топлоизолация, видовете и марките са най-различни, някои от тях са: EPS (стиропор), EPS (Неопор), XPS (фибран); каменна -минерална вата, стъклена -минерална вата; термоизолационни панели, вакуумни изолационни панели; мултипор, селитрон, корунд; пеностъкло, перлит, керамзид и други.
.
Експандиран полистирен. Това е най-популярната топлоизолация в България и най-често срещаната. Особено, когато се търси бюджетно решение. Предлага се в различни дебелини, като най-често срещаните са 5 см, 8 см и 10 см. Плътността обикновено е 13-15 кг./м3 или 15-18 кг./м3. Тази изолация широко се използва и в програмите за саниране, тъй като с нея се постига икономически най-изгодна оферта. Освен, че стиропорът покрива санитарния минимум за изолация, той пропуска водни пари, с което позволява на стените да дишат. Само, че има и някои минуси. Основният е, че по-слабо топлоизолира в сравнение с останалите продукти на пазара. Другият недостатък е, че след време, особено в регион с по-чести превалявания, когато стиропорът се напои с вода, започва да тежи, престава да изолира, мухлясва, рони се и в даден момент може да рухне.
.
EPS с вградени графитни частици в материала. Неопорът също е твърд панел с клетъчна структура, но за разлика от стиропора, има по-добри топлоизолационни качества. Това се дължи на графита, от който е изграден. Както знаем, графитът е естествен минерал, който има свойството да отразява и разсейва лъчението. Плътността и дебелината също варират подобно на обикновения EPS. Има няколко предимства: първо, неопорът по-добър топлоизолатор от стиропора, и второ, има добри звукоизолационни свойства. Той също позволява на стените да дишат, като държи влагата далеч от жилището. Въпреки, че се справя по-добре с водата, отколкото своя по-семпъл брат стиропора, пак има опасност да се напои и да загуби част от своите топлоизолационни качества.
.
Екструдиран полистирен. Въпреки, че някои хора използват фибрана за основна топлоизолация на своята къща или апартамент, това не е препоръчително. Да, плътността (30 кг/м3) и топлоизолационните му характеристики са по-добри в сравнение с тези на стиропора и неопора, но за сметка на това екструдираният полистирен запечатва стените, като практически не им позволява да дишат. Това води до други проблеми. Цената също е по-висока от най-разпространените топлоизолации у нас. Тогава къде XPS намира приложение? Екструдираният полистирен намира приложение главно при цокъл на къщи, замазки, фундаменти, плоски покриви, тераси, балкони, обръщания около прозорци и други. Използва се по-често за хоризонтално покритие, отколкото вертикално.
.
Каменната вата се получава от вулканична лава и е известна със своята негоримост. Притежава отлични топло- и звукоизолационни свойства. Каменната минерална вата не трябва да се бърка със стъклената минерална вата, която се използва предимно за вътрешна изолация в комбинация с гипсокартон. Каменната минерална вата е единствената вата подходяща за външна топлоизолация. Плътността на плочите трябва да е поне 100-150 кг/м3, за да получим твърда основа за по-нататъшна обработка и монтаж на цялата топлоизолационна система. Цената на този изолационен материал никак не е ниска и затова по-рядко намира приложение за външно топлоизолиране на къщи и апартаменти. Трудът също е по-скъп, защото ватата е тежка и твърда и по-трудно се работи с нея.
.
Веднъж, след като сме избрали материал за външната топлоизолация, идва ред на завършващата декоративна мазилка. Тук вариантите също са няколко, като идеята не е да се купи най-скъпата или най-евтината мазилка , а да се избере най-подходящата според конкретния случай. Климатът и локацията играят съществена роля тук. Най-разпространените финишинг мазилки у нас са: минерална, полимерна, силиконова и силикатна. Всяка една от тях има своите предимства и недостатъци. Обикновено изборът се свежда до драскана или влачена структура. Драсканите мазилки са със зърнеста структура, докато тази на влачените наподобява бразда. Най-използваните са 1.5 мм, 2 мм, 2.5 мм. Естествено, има и други варианти да си завършите елегантно и красиво фасадата, нещата не се свеждат само до декоративни мазилки. Може да използвате декинг, сайдинг (винил), еталбонд, HPL, клинкер, окачена фасада, гранитогрес, тухлена облицовка, циментфазер, естествен камък, каменен фурнир, фиброцимент, дъбови обшивки, дървена ламперия, марморино, фасаген и много други.
.
Това е суха мазилка на вароциментова основа и е най-икономичният вариант на пазара. Тя е единствената мазилка, която се продава в торби. Освен цената други предимства май няма, освен, разбира се, че покрива минимума за финишно и защитно покритие откъм студ и влага. Основен недостатък е, че след години, в райони с чести дъждове и влага, минералната мазилка се напоява и не след дълго се появяват на петна. Ако е оцветена има вероятност да настъпят и други проблеми – пигментацията се променя, като самият цимент се окислява. В заключение, минералната мазилка, наричана още благородна, губи блясъка си относително бързо, само за няколко зими. Фасадата без време остарява.
.
Представлява висококачествена тънкослойна мазилка със свързващо вещество полимерни смоли. Това е най-предпочитаната финишна мазилка по отношение цена-качество. Полимерната мазилка е по-добра и по-скъпа от минералните мазилки. Сравнително устойчива на атмосферните условия. Има водоотблъскваща функция и разнообразна гама от цветове. Предлага се най-често в баки от 25 кг. Основен минус при тази мазилка е, че до известна степен не позволява на стените да дишат.
.
Отличава се с много висока паропроускливост и водоотблъскващи свойства. Силиконовата мазилка е създадена на основата на силиконови смоли. Тези мазилки осигуряват висока стабилност на цвета и условия за лесно поддържане на чистотата на фасадите. Силиконовата мазилка е най-подходяща там, където има силна концентрация на соли, например в близост до морето или високо в планината. Основният недостатък тук е високата цена, която е в пъти повече от минералната мазилка например.
.
Тази мазилка има повишена водоотблъскваща способност, добра пропускливост на водните пари, добра устойчивост на въздействието на алкални вещества, на промишлени и автомобилни газове, устойчива е на миене, на студ и не гори. Основният силикат, калиевото водно стъкло, който е в силикатната мазилка, я прави да издържа на високо замърсяване. Затова в активна градска среда, където мръсният въздух преобладава, силикатната мазилка е най-доброто решение, разбира се, нейната цена е също висока.