Рано или късно всеки се сблъсква с предизвикателството наречено „Основен ремонт“. Дали ви предстоят довършителни работи в София или основен ремонт на апартамент някъде другаде – няма значение, стъпките са едни и същи. Добре е да се уточни какво не е основен ремонт, тъй като се спекулира с това понятие. Основен ремонт на жилище не е да си ремонтирате изцяло банята и да си пребоядисате стените. Основен ремонт не е да си смените дограмата и да си направите външна топлоизолация. Също така не е и да си купите нова кухня, да си сложите плочки в коридора и да си направите окачени тавани. Вариантите са много, но трябва да стане ясно едно: всичко това влиза в графата „Частичен ремонт“ или „Освежителен ремонт“. Основният ремонт на апартамент или къща, включва много повече неща. Какви са стъпките, които трябва да направите за реализиране на ремонта? Чували сте за максимата „Който не планува, планува да се провали“? Преди всичко, седнете и съвсем обективно преценете какъв е вашият бюджет. Да не се окаже, че парите, с които разполагате ще ви стигнат само за частични дейности. Не трябва да се забравя, че след това идва ред на кухнята и обзавеждането, които също ще костват сериозна сума. Един цялостен ремонт на апартамент наистина включва много неща. Дори и такива, каквито все още не предполагате.
.
Първото нещо при стартиране на основен ремонт са така наречените „хамалски дейности“. Това включва отстраняване на стара санитария, демонтаж на гардероби, шкафове, рафтове, радиатори, изнасяне на мебели и други. Веднъж след като е разчистено жилището, идва ред на къртенето. Често един основен ремонт на апартамент включва бутане на стени и разширяване на помещения, поне до колкото конструкцията позволява. За да се смени старата ел. инсталация с нова, е добре да се свали мазилката във всички стаи и стените да останат „до тухла“. Нещата са сходни и при подовете. Обикновено имаме стар паркет или изгнило дюшеме, които много често са негодни за циклене и лакиране. Тогава просто се демонтират и изнасят. Не са редки случаите, когато под тях намираме всякакви боклуци, включително шлака. Тези неща водят след себе си голямо количество строителни отпадъци. Единият вариант за изнасяне на боклук е в чували, а другият начин е със специални улеи за отпадъци, метод подходящ за по-високи етажи. Те се наставят един върху друг, става бързо и лесно. След хамалогията, идва ред на зидарията (ако има такива). Там вариантите са различни. По-икономично е стените да се изградят с тухли четворки 250/250/120 или газобетоннни блокчета YTONG 125/600/250. Wienerberger POROTHERM 12 N+F също е едно добро решение, въпреки по-високата цена. Някои пък предпочитат направата на щендерни стени от гипсокартон, като по средата се слага минерална вата за звукоизолация.
.
След като сме приключили със зидарията и сме изнесли целия боклук, идва ред на инсталациите. Те могат да се изпълняват паралелно, така че едното не пречи на другото. Например водопроводчиците слагат полипропиленови тръби в банята и тоалетната, през това време електротехниците окабеляват останалите помещения. Трета група може да полага тръбите за климатиците или пък тези за газовия котел. Все пак важно е да не си пречат и да не си застават на критичния път.
.
Електрото е добре да се планува от самото начало, за да не стават грешки. Един детайлен проект би улеснил нещата. Той съдържа всичко необходимо като: брой и вид на ключовете и контактите; брой и вид на осветителните тела; вид и дължина на кабелите; брой на токовите кръгове, схема на таблото и други. Първо трябва да се определи какви ще бъдат кабелите. Единият вариант е да са мостови проводници (ПВВМ) с медни жила, като по този начин къртене няма и следователно цената е по-ниска. Проблем може да се появи, ако някой ден се удари кабел и се наложи неговата смяна. Тогава ще трябва да се кърти. Другият вариант е силови кабели (СВТ) с медни жила, те се слагат в гофрирани тръби. В случай на авария, кабелите бързо и лесно се изтеглят и заменят с нови. Тук минусът е, че изпълнението струва по-скъпо, поради две причини. Първо, трябва да се направят канали в стените, за да се вкопаят гофретата. Това ще удължи целия процес и ще създаде допълнителен боклук. И второ, имаме гофрирани тръби, които трябва да се закупят и изтеглят. След окабеляването следва монтажът на таблото. Важно е да се определи размерът на модулната кутя, броя на прекъсвачите и дефектнотоковите защити. Няколко думи и за ключовете и контактите. Логично, те се монтират накрая, след като стените са боядисани (конзолите се монтират в началото). Предпочитани марки по отношение качество-цена са френските марки „Шнайдер“ и „Легранд“. Има турски ключове и контакти, например „Макел“, които са по-евтини. Цената на една нова инсталация може да варира в широки граници. Всичко зависи от таблото, окабеляването, броя на осветителните тела и вида на крушките; наличието на лед ленти; броя, вида и марката на ключовете и контактите и много други.
.
ВИК-то e другото ключово перо, което още в самото начало трябва да се стартира. Включва смяна на тръбите в банята, тоалетната, мокрото помещение и кухнята. Подробно е описан процесът тук: „Основен ремонт на баня – ценни съвети“ . Но все пак накратко: старите метални тръби се заменят с нови полипропиленови – ново поколение тръби, които не подлежат на корозия и осигуряват по-добър дебит на водата. Старата каменинова тръба се заменя с нов PVC канал ф110. Разположението на санитарната арматура е важен момент при проектирането на една баня. Всичко трябва така да се пресметне, че да е максимално удобно и комфортно за обитателите. Веднъж, след като сме приключили с водопровода и канализацията се прави тест, за да се убедим, че всичко е наред с тръбите и няма течове. Накрая стените се измазват с варо-циментова мазилка, а на пода се прави циментова замазка.
.
ОВК-то е третият важен елемент в първия етап на основния ремонт на едно жилище. Ако досега сте се отоплявали на ТЕЦ, може би ще искате да запазите този вид отопления във вашия дом. Тогава старите радиатори могат да се заменят с нови алуминиеви. Ако нямате парно или предпочитате алтернативно отопление, тогава може да се спрете на отопление на ток с климатици и конвектори, отопление на газ (ако имате такава), камина на пелети, или отопление посредством термопомпа, например въздух-вода. На който и вариант да се спрете, инвестицията не е малка, но е неизбежна. Може би най-икономично, като първоначално вложение, излиза това на ток, но пък сметките зимата безспорно ще са по-високи. Отоплението на газ е препоръчително за районите, където има такава. Обикновено там, където има ТЕЦ, няма газ. Обратното важи също, въпреки че има и изключения – квартали, където ги има и двете.
.
Непосредствено преди началото на инсталациите можем спокойно да поръчаме дограмата, така или иначе там има някакво технологично време за нейната изработка, доставка и монтаж. Обикновено отнема около 3-4 седмици, а понякога повече. Всъщност дограмата може да бъде поръчана и на по-късен етап, но в контекста на един цялостен ремонт, където практически се сменя и санира всичко, е добре да бъде доставена по-рано на обекта. Едни вече монтирани прозорци дават фронт за външната топлоизолация и вътрешните мазилки, най-вече за моментите на обръщане, но без тях така или иначе не може. Умишлено са разделени прозорците от вратите, тъй като вторите се монтират накрая на ремонта, въпреки че е добре да се поръчат по-рано. Тук вече идва фундаменталният въпрос – на каква дограма да се спрете? Вариантите в общи линии са три: PVC дограма, алуминиева дограма, дървена дограма. Всяка една си има своите предимства и недостатъци. Обстойно са описани нещата в статията „Каква дограма да изберем“ , затова ще ги повторим тук, съвсем накратко:
.
ПВЦ-то е най-срещаната дограма на българския пазар, главно заради бързата си изработка и ниската си цена. Характерното при нея е наличието на камери, например 5-камерен профил. Има относително добри топлоизолационни качества, поради добрия си коефициент на топлопроводимост. Дограмата от PVC се справя добре с конденза и появата на мухъл. Също така и поддръжката е бърза и лесна. Недостатъци са нейната слаба здравина и кратък живот, който е около двадесет и пет години.
.
Това безспорно е по-удачният вариант, ако търсим здравина и дълговечност. Животът на алуминиевата дограма е два пъти по-голям от този на ПВЦ-то. Предлага се с прекъснат термомост и без прекъснат термомост. Подобно на PVC дограмата, поддръжката и тук е лесна. Основен минус при алуминиевата дограма е студеният профил, който може да стане причина за появата на конденз. Следователно и топлоизолационните свойства са по-слаби в сравнение с дограмата от поливинилхлорид.
.
Естетиката тук е водеща. Усещането за масивност и естественост на дървото преобладава. Чувството за комфорт е ненадминато. Дървената дограма върви в унисон с вратите и подовите настилки от дървесен вид, както и мебелите в жилището. Дървото е най-добър естествен изолатор и има функцията да диша. Основен недостатък е скъпата цена, която е два пъти повече от стандартното ПВЦ. Друг минус при дървото е по-скъпата и сложна поддръжка, както и по-дългият срок за изработка.
След като е монтирана дограмата, може да се започне външната топлоизолация. За целта трябва да се определи дали ще се работи на скеле или ще се използват услугите на алпинисти. За по-ниските етажи е препоръчително използването на скеле. Първо, това е по-безопасният начин на работа и второ, така качеството е по-високо. При работата на скеле, има някои особености. Ако една от стените на жилището граничи с тротоар е вероятно да се наложи вадене на тротоарно право, тъй като глобите за липса на такова са големи. Алпинисти се използват по-скоро в случаи на големи височини, например панелен блок, където трябва да се санира апартамента на 7-мия етаж. Но могат да се използват и при по-ниски сгради в участъци със затруднен достъп. Има най-различни топлоизолационни системи, които се предлагат на българския пазар. Имаме широка статия по темата, която може да бъде намерена тук. Но все пак, накратко: най-разпространените топлоизолации са: EPS (Стиропор), EPS (Неопор), XPS (Фибран), каменна минерална вата. Цените им са различни и зависят от ред фактори. Най-важни са дебелината, плътността, ламбдата, марката на материала и квадратурата. Топлоизолационните плочи се лепят със специално лепило, след което се дюбелират и накрая се шпакловат с мрежа. След като изсъхнат, стените се грундират и се полага финишна мазилка. Тя бива минерална, полимерна, силиконова и силикатна.
.
Въпреки, че външната топлоизолация е винаги по-добро решение откъм енергийна ефективност и затваряне на термомостове, тя не винаги е приложима. Например, когато не искаме или не можем, тоест забранено е нарушаването на оригиналната фасада, която е примерно в стил „виенски сецесион“. Тогава единственото, което ни остава е да направим вътрешна изолация и да я затворим с гипсокартон или гипсофазер. Най-често при направата на такава изолация се използва каменна вата. Предимството при вътрешната топлоизолация е, че не се работи на скеле и не се виси на въже. Тоест, здравословните и безопасни условия на труд са много по-благоприятни. Също така се реализира по-бързо, тъй като липсва факторът метеорологично време. Като цена също излиза по-евтино в сравнение с външната топлоизолация. Има и някои недостатъци. Основният е, че се губят ценни сантиметри от всяка една стена. Тъй като се слагат профили, а може и да се наложи изправяне на стени, минимум 7-8 сантиметра губим. Другият минус е вече споменатите термомостове. При вътрешната топлоизолация площта, която се изолира е по-малка. Също така на места може да се образуват язви, с други думи да има топлинни загуби, особено ако ватата се свлече при едно неправилно полагане.
.
Едновременно с външната топлоизолация, спокойно могат да се започнат замазките и мазилките. Няма точен ред с кое от двете първо да се стартира, но като че ли в практиката по-често се изпълняват първо стените и обръщанията на отворите. Така, малко или много се дава фронт за поръчването на интериорните врати, чиято изработка определено отнема време.
.
Мазилката (гипсова или варова) се полага с турбозол или на ръка, като е добре да се грундира преди това. Не са редки случаите, когато част от стените са криви и се налага повече материал, за да се изправят. Това води след себе си поява на пукнатини. Проблемът с пукнатините може да бъде решен, като се шпаклова с мрежа. Една по-дебела мазилка, да речем 5-6 сантиметра, ще удължи срока; стените бавно ще изсъхнат. В такива случаи, някои хора предпочитат стените да се направят с гипсокартон. Предимството в този случай е, че става бързо и лесно. Гипсокартонът може да се монтира на конструкция, тогава няма мокри процеси и става по-здраво, но може и да се залепи с гипсово лепило. Недостатъкът е, че все пак стените са от гипсокартон, не са масивни. Няма го това чувство и усещане за здравина. Като почукаш стените кънтят. За да се закачи нещо на тях от рода на шкафове, етажерки, рафтове, полици и тн., трябва предварително да се укрепят въпросните участъци, преди да се затвори с картона.
По отношение на таваните, отново могат да бъдат изпълнени с мазилка или гипсокартон. В последно време монтажът на гипсокартон определено взе превес. Това е така по ред причини. Първо, много плочи са криви и измазването не винаги е най-доброто решение за изправяне на тавана. Второ, с гипсокартон и добра шпакловка на стъклофазерните ленти, може да се докара по-голяма гладкост на тавана. Нещо, което с гипсова мазилка става по-трудно. Трето, окаченият таван от гипсокартон ни дава възможност да сложим минерална вата и така да се сдобием с допълнителна топло- и звукоизолация. Известно е, че най-много топлина се губи от тавана, особено ако не е изолиран. Четвърто, окаченият таван ни дава опция за монтаж на луни и скрито осветление, както и изпълнение на различни фигури от гипсокартон с всякакви чупки и елипсовидни форми.
.
След като сме демонтирали стария паркет и сме изнесли целия боклук, идва ред на циментовата замазка. За по-голяма здравина можем да я армираме. Тук също има няколко варианта на изпълнение, според това колко дебела се очертава да бъде тази замазка. Ако е повече от 4-5 сантиметра, тогава няма да е лошо да сложим фибран. По този начин получаваме топлоизолация, шумоизолация и не натоварваме конструкцията излишно. Може и друго, вместо фибран самата замазка да бъде изпълнена посредством технологията на перлобетона. Продуктът представлява олекотен бетон, разработен на основата на набъбнал перлит, притежаващ отлични топло- и звукоизолационни качества. Получената крайна повърхност е здрава и същевременно лека и ненатоварваща конструкцията.
Независимо дали се спрете на циментова замазка или олекотен бетон, важно е преди полагането на паркета или ламината, да се направи саморазливна замазка. Нейната функция е да ни даде една идеално гладка основа, за да сме спокойни, че всичко ще бъде наред с тези чувствителни настилки (особено ламинираният паркет). Преди саморазливната замазка е важно да се грундира с бетонконтакт, за да има по-добро сцепление. Подовете могат да се направят и по трета технология, а именно с гипсофазерни плоскости. Това е вид сух под, при който липсват гореспоменатите мокри процеси.
.
Шпакловките се делят на два основни вида: гипсова шпакловка и фина бояджийска шпакловка. Преди шпакловката е важно да се сложи грунд за фиксиране на прахта, заздравяване на основата и отблъскване на влагата.
– гипсовата шпакловка служи за запълване на неравности до 10 мм. Прилага се върху направена мазилка. Главната функция на гипсовата шпакловка е за изравняване на повърхността и за запълване на по-големи пукнатини, шлицове, деформации, грапавини, дупки, разклонителни кутии и други. Гипсовата шпакловка не е препоръчителна за изправяне на криви повърхности. В този случай е необходимо да се направи гипсова мазилка.
– фината шпакловка се прави преди боята или тапета. Като след нея се шлайфа. Тя е с дебелина 1-3 мм. и запълва най-фини пукнатини и драскотини. Прилага се върху шпакловки, гипсокартон и гипсофазер. Фината бояджийската шпакловка е финишно покритие, като така се получава идеална гладкост и стената става като стъкло. Много хора подценяват тази шпакловка, като смятат, че могат да минат и без нея. За да се получи гладка основа и да изглежда наистина добре, тази шпакловка е задължителна.
.
След като се направят обръщанията във всички стаи и вече имаме така наречения „светъл строителен отвор“, е добре да се поръчат и самите интериорни врати. Обикновено отнема поне един месец, докато ги доставят и монтират, така че е добре този процес да се задвижи навреме, за да не се получават нежелани забавяния от фактори независещи от строителя (в случай, че клиентът ги доставя). Интериорните вратите се монтират най-накрая, след като са готови подовете и стените са боядисани. Входната врата може да бъде монтирана и по-рано.
.
Интериорни врати
Има различни интериорни врати, като по-икономичните откъм цена са от „пчелна пита“. Това е вид хартиен пълнеж. Лека врата, но със слаба шумоизолация. Следващите като клас са перфорирано ПДЧ, известно още като тръбно ПДЧ. След това се нареждат вратите с плътен пълнеж от масив и MDF. Известен още като сандвич. И накрая, съвсем логично, е вратата от чист масив, например дъб или бук – стилна и елегантна врата с добра шумоизолация и усещане за сигурност.
.
Входна врата
Обикновено това са блиндирани врати с различна степен на сигурност (секретни патрони и ключалки; врати с електромеханично заключване; вградена сирена за реакция). Най-евтините са металните врати. Те нямат почти никакви екстри. По-хубавите и предпочитани са от MDF. И тук изключение няма, масивът се нарежда на първо място по качество и здравина.
.
Подробно е описан целия процес в детайлна статия за банята, която може да прочетете тук. Там има и разбивка колко струва един основен ремонт на баня. Тук ще синтезираме накратко нещата. Ако имате проект с визуализация, определено ще е по-удобно за всички, но дори и да нямате такъв, при една добра двустранна комуникация, изпълнението на банята ще стане бързо и лесно. Докато се работи по стаите, нищо не пречи да се започнат довършителните работи на банята и тоалетната. След измазването на стените с варо-циментова мазилка и полагане на замазка, се прави окачен таван или просто се изпълнява с пръскана мазилка. Таванът може да се направи и след монтажа на фаянса, като последният ред плочки служи за основа на окачения таван. Непосредствено преди плочките е силно препоръчително да се сложи хидроизолация, поне по ъглите (стена-стена и стена-под) и в душ зоната. Плочките е добре да се изберат малко по-рано и то да са от серия, която се поддържа на склад, в случай, че не достигнат няколко плочки. Минимум 10-15 процента фира трябва да се предвиди. При положение, че има фризове и декорни плочки, също е важно да се уточни с доставчика дали това не са последните бройки. След полагането на фаянса и теракота се запълват фугите с фугираща смес и се почистват надлежно. Накрая се монтират санитарната арматура, мебелите за баня и аксесоарите. Имайте предвид, че колкото повече видове плочки слагате в една баня (различни цветове и размери), толкова по-скъпо ще струва изпълнението; банята става по-сложна, отнема повече време и съвсем логично е майсторите да поискат повече пари.
.
След като сме направили циментовата замазка във всички помещения, следват подовите настилки. Първо се поставя гранитогресът (цокълът е след вратите), например в коридора и кухнята, и след това паркетите в хола и спалните. Разбира се, има и други видове подови настилки, изборът не се ограничава само до долуизброените три. Те са просто най-разпространени, поради своята практичност и цена. Може да се спрете още на: теракот, дюшеме, корков паркет, мокет, балатум, линолеум, PVC винил, аквавинил, естествен камък, щампован бетон, шлайфан бетон, мозайка, 3D подове и други.
.
Гранитогресът е изкуствен материал, който е създаден през 80-те години на 20 век в Италия. Съставен е главно от бяла глина, като към нея се прибавя гранит, камък и други добавки. Неговият състав го прави твърде устойчив на влага, слънчеви лъчения и всички природни стихии – дъжд, сняг, вятър, градушки и други. Гранитогресът може да бъде полиран, огледален, матов, калиброван, или видимо грапав. Напоследък е модерна дигиталната технология, при нея материалът се принтира преди изпичането. Тенденция е да се постига релеф на дърво (дървесен декор), камък, бетон. Най-често срещани размери са 60/60 и 80/80. Дебелината му е различна, като най-срещаната е 10-12 мм. Гранитогресът е по-твърд и тежък от фаянса и теракота и следователно самото му рязане и дупчене е по-трудно. Може да се реди право или диагонално. В случай, че се ремонтират и балконите, там е по-добре да се сложи грапав гранитогрес и задължително да се използва флексово лепило за външни условия.
.
Представлява изкуствено ламиниран паркет, който имитира текстурата на дърво и други естествени материали. Ламинатът е подходящ за помещения с ниска влажност. Препоръчително е да се направи саморазливна замазка, преди полагането на ламинирания паркет, за да се получи една наистина добра основа. Предимствата на ламината пред останалите подови настилки е ниската му цена и бързия монтаж. Той се полага по два основни начина. Единият е като се реди по така наречената система „click”, посредством зъб и жлеб, а другият е като се лепи. Въпреки, че в последно време стана много популярно да се реди, тъй като става по-бързо и лесно, истината е, че само с лепене може да се постигне наистина здрав под, който по никакъв начин няма да се движи или надува. Кога се монтира ламинатът? Най-правилно е да се монтира, след като са боядисани стените, но преди да са сложени интериорните врати. Бива в различни дебелини, като най-практичните са 8-10 мм., по-тънките не са за предпочитане.
.
Дървото е природен материал и като всеки природен материал подлежи на поправка и освежаване. Има много добри изолационни свойства и е изключително подходящ за спални, детски стаи и всекидневни. Паркетът термоизолира пода и увеличава усещането за комфорт и уют. Най-често е изработен от бук или дъб. Подобно на ламината, паркетът не е влагоустойчив, съответно не е подходящ за антрета, влажни помещения и напълно несъвместим с бани и тоалетни. Друг недостатък е високата цена и поддръжка. Реденето също става по-бавно в сравнение с по-евтината алтернатива – ламината. Има различни видове паркети. По-известните са модерните многослойни паркети и вече класическите унгарски паркети (рибена кост), английски паркети, версайски паркети, шахматни паркети и тн. Лепенето и тук е за предпочитане, отколкото нареждането. Да, един ден по-трудно ще се махне…, но кога ли ще дойде този ден и дали изобщо някога ще искате да го махнете? Веднъж като го изциклите и лакирате, паркетът става почти като нов.
.
След като са финосани стените и таваните, на ход е финишното покритие. Ако говорим за цена-качество, най-разпространен е латексът. Декоративните мазилки и тапети са по-елегантни и стилни решения, но са и чувствително по-скъпи, а и не всеки е почитател на този вид изпълнение, някои дори биха го нарекли изкуство.
.
Бива бял и цветен, като цветният латекс се предлага в хиляди нюанси и става посредством компютърно тониране. Латексът има добра покриваемост и може да се почиства лесно с вода. За помещения с повишена влажност се препоръчва дишащ латекс. Преди боядисване е необходимо да се нанесе грунд, който подобрява адхезията на латекса и намалява разхода му. Грундът същевременно намалява грапавината на боядисваната с латекс повърхност и до известна степен я импрегнира. Повърхностите трябва да бъдат сухи и чисти. На пазара има различни видове латекс като най-качествените и най-скъпи са: Benjamin Moore , Dulux, Lewis, „Оикос“. От нисък до среден клас се водят българските латекси на „Боро“, „Мегахим“ и „Оргахим“. По-евтиният латекс не води до по-ниска крайна цена, защото често с него се налага да се повтарят повече ръце, за да се докара качество, а майсторите взимат пари за това.
.
Има най-различни декоративни мазилки на пазара. Най-популярните са: „Стуко венециано“, „Рафаело“, „Оточенто“, „Кадоро“, „Грасело“, „Кавениер“, „Травертино“, „Креос“, „Креос Драпе“, „Марморино“, „Японска мазилка“, „Течен тапет“ и други. Някои превръщат стената в мрамор, като излъчват блясък, а повърхността им е идеално гладка; други наподобяват кадифени платове, с които са били тапицирани стените на престижните салони в миналото; трети създават ефекта на хаоса, разкривайки ни неговата красота и чар. Декоративните мазилки могат да се използват и в мокрите помещения, не само на тавана, но и вместо плочки. Могат да се комбинират с фигури от гипсокартон.
.
Тапетите биват няколко вида. Хартиените тапети са най-нисък клас, но тяхно преимущество е безспорно ниската цена, което ги нарежда сред най-прилаганите. Трайността им е по-малка в сравнение с другите видове, но въпреки това са много добър и издръжлив начин за декорация. Подходящи са за гладки и равни стени, защото ако има недостатъци, тапетът не може да ги прикрие. Друг вид тапети са такива с ПВЦ покритие. При тях се получава триизмерен ефект на стените. Основно тяхно предимство е, че са устойчиви на въздействие и лесно се почистват. Тапети с винилно покритие – те са продукт на съвременната технология, направени са от полимерен материал. Има голямо богатство от цветове, рисунъци и релефи.
.
При една добра организация и от двете страни – възложител и изпълнител, един основен ремонт на апартамент от порядъка на 100 м2 се реализира за около 3 месеца. Естествено, има много фактори, които могат да удължат ремонта. Най-честите причини са: изборът на плочки и санитария, както и дългата им доставка; забавяне в изработката и доставянето на прозорци, врати, кухня; нерешителност при избор на боя или настилки; бавното съхнене на стените, особено при по-дебела мазилка; невъзможност да се работи събота и неделя, както и да се използва нормално целия работен ден, без прекъсване от 14:00 до 16:00; липса на асансьор; нетолерантни съседи и най-различни форсмажорни обстоятелства.
.
Това е въпрос, на който еднозначен отговор не може да се даде. Всеки ремонт е различен. Факторите са толкова много, че ще трябва да се напише поне още една тема. В страницата с нашите цени на строителни услуги може да се ориентирате кой ремонт колко струва, добавени са и тук за удобство.
.
Цена на освежителен ремонт: 50-100 EUR/м2 (частичен ремонт на баня, пребоядисване на стени, плочки в коридора и други дребни работи)
Цена на частичен ремонт: 100-200 EUR/м2 (частичен/цялостен ремонт на баня, грундове, шпакловки, обръщане на отвори, смяна на дограма, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други)
Цена на довършителни работи на жилище след направени мазилки и замазки: 100-250 EUR/м2 (довършване на баня, грундове, шпакловки, обръщане на отвори, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други)
Цена на основен ремонт: 400-500 EUR/м2 (цялостен ремонт на баня, къртене на стара мазилка до тухла, къртене до плоча, бутане на стени, зидария, смяна на електро инсталация, ВИК инсталации, ОВ, смяна на дограми, врати, нови мазилки, замазки, грундове, шпакловки, окачени тавани, топлоизолации, обръщане на отвори, гранитогрес, саморазливни замазки, паркети, боядисване и други)